На 6 юни имах рожден ден. Не очаквах нищо особено. Малки подаръчета за спомен и много усмивки от приятели. Да, бях решила да събера най-близките си и сърдечни хора, но не мислех, че ще ми подготвят нещо кой знае колко голямо. Грешах! Просто бях най-заблуденото от заблудените птички на тоя свят. 

И така... в сряда (на самата дата) отивах както обикновено с автобус и трамвай към моето старо и до болка познато училище. Влизайки, получих много пожелания и поздравления от хора, които не очаквах да знаят. Стана ми много мило.... Първият час започна и по традиция почерпих класа си. Гуш с този, гушкане с онзи. Забавни съученици имам. Не че опаквам, напротив! Забелявах, че ги няма най-близките ми дружки. Подозирах, че е нещо за рождения ми ден, но, разбира се, не бях сигурна. Часът си вървеше както обикновено, госпожата си говореше на стената, бълваше реплики от сорта на "Ученици, аз мога и сама да си говоря, но не мога да се надвиквам!", т.е. всичко си беше по старо му. Докато в един момент вратата не се отвори. Влязоха трите ми приятелки, едната от които носеше най-големия букет от червени рози, който аз някога бях виждала. Цели 17 рози!!! Застанаха пред мен и ми казаха "Честит Рожден ден, Пети!". Не можете да си представите колко щастлива бях в момента, в който поех букета в ръцете си. Чувах аподисментите на класа ми, видях как гледа госпожата... Стана ми много хубаво! За пръв път от много време се чувствах истински щастлива. Всъщност щастието ми се зараждаше малко по малко от 12 часа през нощта, когато летеше sms след sms. Въпреки, че не спах, ми беше хубаво!

След края на учебния ден, баща ми ме чакаше с колата пред училище. Все пак идея си нямах как с букет от 17 цервени рози в претъпкания, смърдящ и гнусен автобус. Валеше като изведро, бях мокра, защото нито един чадър няма приспособлемие за пазане и на огромни букети. Няма значение. Важното е, че цветята стигнаха до вкъщи живи и здрави, а аз стигнах мокра и щастлива!

На 9 юни, в събота, събрах приятлите си. Беше жестоко! Все пак с весели и приятни хора, няма как да е друго.  Изненадата беше, че не си получих тогава подаръка, не бил готов. Просто трябваше да почакам. Получих други малки и сладки неща -  „Малка книжка за мечтите”, най-красивото и страхотно тефтерче и едно магнитче за хладилник, на което пише „Приятел е този, които знае всичко за теб и все още те харесва”. След цял забавен следобед, се разделихме и аз прибирах вкъщи, изпелнена с нарастващо любопитство. Какво ми бяха взели, какво не беше готово? Можех само да подозирам, да правя предположения и... да не стигна до никъде.

След точно 9 дена – на 18, моите приятелки от училище ме накараха да отида с тях до Mall of Sofia. Близо е до училището ни и есто ходим там. Онзи ден си имаше и повод, естествно не ми го казаха, но аз подозирах нещо.  След часовете отидохме до Мола, седнахме на терасата и се разлигавихме страшно много! След около час ми звънна телефона „Пете, аз съм близо до училището ти, ти къде си? Искам да се видим...” . Еми окей, идвай... само че няма да си сам! Подозренията ми се разсеяха. Само трябваше да почакам, да чакам ... и още малко.... докато в един момент върху мен не се стовари най-голямата изненада в живота ми! Зад гърба ми бяха застанали всички хора, на които много държа. Усмихваха се! А пред мен стоеше най-огромния пакет, които някога съм получавала. Не издържах на любопитството и разкъсах хартията. Вътре имаше китара, един от любимите ми мужикални инструменти. Но тази китара в миг стана моя любимка – от пред е изрисувано името на любимата ми група и знака й, а отзад... е напиран един страхотен текст, заедно с тринайсет подписа на всички онези сладури, направили всичко за този подарък! 
За край... всъщност не знам как да завърша. Само ще кажа дано всички намерят такива приятели!

 











Текстът на китарата е: 

When you cried I"d wipe away all of your tears 
 When you"d scream I"d fight away all of your fears 
 And I held your hand through all of these years 
 But you still have
 All of me

Разплака ме, бре човек. Няма нищо по-хубаво от това да имаш добри приятели.

Ееех,щастие,щастие :) Колко е хубаво да си щастлив.. радвам се,че поне ти си била егати щастливата на рождения си ден за разлика от миналогодишня ми.. :/ Единственото,за което съжалявам е,че моя подпис там го няма и не съм присъствала на рождения ти ден...damed :D~ Don`t worry,Be happy :P~

И аз няма да го забравя, нищо, че не бях там...

Сега букета вече го няма, но ми е хубаво да гледам снимките. Китарата вече е на станата у дома, но понякога слиза от там за да подрънкам малко на нея... Щастие! :)

:) може да дойда да се подпиша за трети път върху тази китара. 3 за щастие :D

...ама гледай да съм се научила да свиря нещо свясно на нея хиихи :)

много е готино да правиш хората щастливи, особено когато го заслижават