2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
*
*
*
Понякога сложните неща се раждат от съвсем прости идеи, случки, хрумвания. Без да тръгва с идеята да открие нещо, някой просто го прави. Съвсем случайно, с напълно елементарни действия. И за всичко това е виновна една проста случка – като паднала ябълка, например.
„Но всичко гениално е просто” е казва амебата, мечтаейки да стане лъв, вярвайки, че е специална. И е такава – уникална, гениална и велика. Сама по себе си нищо, но едно важно нищо, което знае колко празен, пуст и непълен ще бъде светът, ако го няма. Главозамаян от слажността си светът може би няма време да усети простотата, да обърне внимание на всяка амеба (дори и на една няма време), но би разбрал, ако я няма. Свикнал е там, някъде на определеното място, да е тя. В ъгълче, между песъчинките на плажа или другаде – тя просто ще остави празнина, натрапчива като мастилено петно върху бяла стена. И тя ще си отиде, неразбрана от сложния свят, ще си замине в друг, който вярва в простотата на всяки ден. Защото и гениалното е просто в същността си.
Реално погледнато, в нашия луд, забързан и сложен свят всeки човек е една амеба. Проста, уникална и важна по своята гениалност и същевременно – толкова еднаква с всички други в същостта си. Всеки ден се ядосваме от света около нас, уморени сме от хилядите спорове с него, сриваме се на мекото кресло у дома, казвайки си, че не можем повече да се мъчим. А е просто. Великите неща стават от малки идеи. Светът се гради от малкото, от простото, което правим. Лесно е да протегнем ръка, да бъдем открити с другите, да намерим подкрепа, да сме хора с хората. Защото всички сме противно еднакви, обединени от една дума, която ни характеризира над характера ни. Независимо дали сме успели или не, дали сме умни или не, дали разбираме от математика или литература, ние в същността си хора. Обичаме, радваме се, тъжим, боли ни, караме се, правим всичко, за да живеем като такива. Сами откриваме отъпкания път през трънаците, нищо че някой преди нас е минал от там и ни е викал да го последваме. Искаме да сме велики, да се запомним с нещо, но не разбираме, че всяка наша мисъл е велика, колкото и незначителна да е. Всяка наша стъпка ни дърпа нагоре, дори когато мислим, че грешим, защото грешките не са от незнание или от неспособност – грешим, защото не сме намерили точния начин. И нищо не може да ни спре да опитаме пак с прости стъпки, които да ни отведат до големи успехи.
Всяко малко нещо ни прави откриватели. Като деца откриваме колко в голям света, после – колко красив в той, а накрая – колко сложен е. Биваме смазани от сложността му, която така и не можем да разберем напълно. Искаме да знаем какво мислят другите хора, какво сънуват, а не се досещаме, че и те са хора. Всичко, което мислят, сънуват, чувстват е човешко. Лута ме се в хилядите си въпроси без отговори, а не знаем, че рано или късно научаваме всичко. И просто трябва да бъдем хора, такива каквито сме създадени, да вярваме в уникалността си и да се гордеем с нея. Да знаем, че и най-малкия жест, може да е велик, най-незабележимият човек може да е по-нужен от този в центъра на всичко. Да мечтаем да сме по-добри и да се стремим към това. А утре, когато се събудим, да не мислим за хиляди проблеми, болки и тревоги, а простичко да се усмихнем на пук на всичко лошо.
Защото светът е прост като амеба и велик като нея. Все пак нещо велико и гениално се е родило от една паднала ябълка...
06.01.2008 23:40
31.01.2012 08:59